Ивет Лолова и нейната книга за майчинството

Щастието е възможно, дори когато ни се струва невъзможно, твърди авторката на нова книга за майчинството и за вътрешната сила у всеки човек, която му помага да намери нов път в трудни моменти.

Ивет Лолова го прави чрез кратки притчи за Жената аналгин, Златните момичета и други герои, написани в жанра „доку-фикшън”. Те като пъзел разказват историята на едно семейство и неговата среща с болестта, която се настанява в дома им като неканена гостенка и отказва да си тръгне.

Шестдесет и един фрагмента проследяват всекидневието на седемгодишната Мила и майка ѝ – Синя майка. Дните им са пълни със забава, щастие, палачинки, вълшебни приказки, Дисни филми, но и с тъга, сълзи, съмнения, колебания, надежда, вяра и любов. Едно от посланията на книгата е да не се отказваме от щастието дори и в тежки дни.

Животът е хубав, макар понякога да е горчив. Важно е да научим на това децата си.

„Броеница на щастието”, издателство „Скалино” 2017 г., е написана изцяло върху действителни събития от живота на авторката и на други майки, и върху снимки от семейния албум. Документалната част се изгражда и от трите интервюта, непубликувани досега: с невролога доц.д-р Росен Калпачки, с клиничния психолог Екатерина Стайкова и с председателката на АРДЕ – Асоциация на родители с деца с епилепсия Веска Събева.

Художествено и документално се преплитат и непрестанно „се доказват” едно друго. Фрагментите художествено разработват теми от интервютата и обратното – интервютата обясняват с научен език и с практиката на АРДЕ теми на фрагментите. За да докажат едно: животът ни е изпълнен със светлини и сенки, с върхове и спадове, с лекота и препятствия – всички неизменно съпътствани от щастието

Премиерата ще се състои на 20 септември в кафе-клуб „Влайкова” от 18:30 ч. Редакторката Жюстин Томс ще представи „Броеница на щастието” и ще разкаже за любопитни моменти около процеса на работата по книгата. 

Откъс

Революционери

Болестите са революционерите на живота. Щом се появят, значи е време за промяна. Революционерите не обичат страхливци, лигльовци или кръшкачи. Те не признават думите „не искам“ и „не мога“. Строяват ни като войници в две редици и ни изпращат на най-горещата фронтова линия. Раздават ни каски, пушки, щикове и ни заповядват:

– Бийте се! Стреляйте! Мушкайте! Целете се в сърцето! От този бой зависи животът ви!

Тогава разбираме, че сме силни, смели, безстрашни, храбри, героични, мощни, непоколебими, дръзки. Всичко можем да понесем, да направим, да преборим. Дори това, което преди ни се е струвало невъзможно.

От Щаба казаха да не чакаме грамоти и медали, защото това били рутинни бойни действия.

Жената-аналгин

Дора е жената-аналгин. Кръстих я така, защото с една усмивка лекува банално главоболие. Помага още при черногледство, тъга, тревога и разочарование. Една сутрин ме среща и стреля право в целта:

– Защо си се намусила? Я се усмихни! Не си струва да се ядосваш за глупости.

Смених намусената си физиономия с усмивка и денят ми потръгна.

Дора работи в детската реанимация на една болница, където всички случаи са тежки. Животи висят на косъм. Деца и майки плачат. Чудя се как успява да се усмихва след всяко дежурство и колко ли силно гушка детето си, когато се прибере след работа?

Златни момичета

На нашата улица има липи. Посадени ни са в дълга редица, дърво до дърво, едри и клонести. Разлистят ли се, скриват небето. Повдигаш глава и вместо в синьо, се гмурваш в зелено море.

Липата цъфти от средата на юни до първата седмица на юли. Когато нашите липи цъфнат, минаваме отдолу и дишаме, дишаме – все едно сме на природна ароматерапия.

С Мила имаме и друг номер. Чакаме липата да започне да прецъфтява и издебваме някой ветровит ден. Тогава заставаме под едно дърво и си затваряме очите. Цветчетата се сипят върху нас като златен дъжд. Полепват по косата, по кожата и по дрехите ни. Ако отворим уста, златото полепва по езика ни и можем даже да го глътнем.

Също като в приказката „Златното момиче“, в която бабата магьосница изкъпва мързеливата девойка в катранената река, а работливата потапя в златната вода.

Това е малката ни женска тайна, спа процедурата, която правим редовно всеки юни. После цяла година сме прекрасни и добри – истински златни момичета.

Ето още едно доказателство, че животът е приказка, а приказките са огледало на живота. Живот и приказка са скачени съдове, които непрестанно се преливат един в друг.

Обърках се: герои от приказка ли сме или ние пишем приказката?

Ивет Лолова е родена през 1970 г. в Плевен, живее в София. Завършила е „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, работила е като редактор и репортер в различни онлайн издания – Az-jenata.bg, Az-deteto.bg, Kafene.bg и други, и като „Ръководител проекти” в уеб и маркетинг агенция „ABC Design & Communication”.

Носител е на отличието „Рицар на книгата” за 2015 г. на Асоциация „Българска книга”. В момента работи като журналист на свободна практика. „Броеница на щастието” е първата ѝ книга.